Начало / МЕСТА / Местата на книгите
Местата на книгите: кафе книжарници в София

Местата на книгите

На 1 ноември отбелязахме за пореден път Деня на народните будители. Той ознаменува делото на българските просветители, книжовници, революционери, които с дейността си са допринесли за възраждането на българския национален дух, на образованието и книжовността. Затова и решихме да ви представим няколко наши любими места на книгите, кътчета за душата, средища на книжовността:

Книжен център Greenwich, бул. Витоша №37

Книжен център „Гринуич“ е наистина център на литературата, културата и книжовността. Тук освен, че може да почетете,  да пробвате турско кафе с локум или просто да се уедините, може  и истински да се позабавлявате с децата. „Гринуич“ предлага богата палитра от детски забавления и събития. Всяка събота в центъра се провежда детска еко-работилница (подробности може да видите в нашите Работилнички и групи за игра), в неделя пък е време за куклен театър, програмата може да видите в нашата театрална програма.

В допълнение тук винаги се случва нещо – литературни награди и четения, премиери на нови книги, изложби и концерти…няма да ви е скучно 🙂

Литературен клуб Перото, Национален Дворец на Културата

Литературен клуб „Перото“ отвори врати на 16 септември и е първото по рода си литературно пространство в България, което работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. В литературния клуб има детски кът, където заедно с малчуганите може да се насладите на любими книжки. „Перото“ е библиотека, читалня, книжарница и кафене – едно наистина уникално място, където да се потопите в завладяващия свят на книгите.

кафе-книжарница Orange Books Cafe, ул. Граф Игнатиев №18, ет. 4

Тихи кътчета и уютна обстановка, чаша кафе или чай – все предразполагащи фактори, за да отворите любимите си книги или да си набележите нови заглавия.

Къщата за книги, ул. проф. Георги Златарски №18

Откриване – в събота на 31 октомври от 15:00 ч. Къщата за книги е част от Био градина Витоша с библиотека на открито, както и мини читалня от палети и масички. Една по-различна концепция, която си струва да се види (и опита!), а за откриването организаторите са подготвили много изненади и забавления за децата.

Къщата за книги се намира на ул. проф. Георги Златарски №18 в кв. Витоша.

И накрая малко история за Деня на будителите:

След Освобождението през 1878 г. много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Той е честван на 19 октомври (1 ноември по Грегорианския календар, възприет през 1916 г.).

Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година Народното събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх,Никола Бобев,Стефан Антонов,Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и др.

Източник: Уикипедия